Борисов пръв се възползва от правото на изключване
Европейският парламент гласува на последната си сесия страните в Европейски Съюз да признаят " правото на изключване " (right to disconnect) като главно трудово право в цифровата епоха. Хората би трябвало да имат „ право на отделяне от работната среда “, когато са вкъщи си. Домашният офис не трябва да се отваря за безконтролно навлизане в персоналния живот по служебни съображения, приканиха евродепутатите, които се тормозят, че при сегашната епидемиологична конюнктура, която допуска работа от отдалеченост, домът престава да служи като предпазена среда. Това основава риск от повишен стрес и вреди на здравето. Работниците не трябва да се усещат застрашени, в случай че се въздържат от задания, свързани с работа, телефонни позвънявания, имейли и други електронни известия отвън работното си време, в това число по празници и други типове отпуск, считат евродепутатите.
Резолюцията не е законодателен акт и задача на Еврокомисията е да го формулира и внесе за утвърждение назад в Екологичен потенциал и Съвета на Европейски Съюз. Това е дълга процедура, само че към този момент има европеец, който се употребява от новото трудово право. От месеци българският премиер Бойко Борисов се е изключил от интернационалния живот и може да бъде забелязан основно по села и паланки, яхнал обичания си джип и търсещ доверчиви хора, с които да се снима. Два пъти го каниха в Европейския парламент и
два пъти се укри
(заедно с основния прокурор Иван Гешев). Няма го оня огромен европейски политик, който по личните му думи другите са слушали деликатно и са го подкрепяли. Няма го и балканския лидер, който прокарваше магистрала за влизане в ЕС на прилежащите страни. Няма го държавника, който поддържаше интензивни контакти с другите " сътрудници ". Няма го даже партийния активист, който одобряваха ласкаво в политическото семейство на Европейската национална партия. Ако към момента се вижда нейде негово наличие, се дължи на непокътнатото по протокол място на България на интернационалните срещи.
Физическото разграничаване поради пандемията от COVID-19 дава отчасти пояснение за изолацията му. Международните пътувания съвсем са спрели, само че интернационалният живот не стопира. Правителствените ръководители не престават да поддържат връзка между тях не по-малко интензивно, въпреки и виртуално. Само че не се чува да търсят за нещо нашия министър председател, нито пък, че той ги търси. " Изключително сполучливото " българско председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година, за което се твърдеше, че другите дълго са говорели и са давали за образец, в този момент е забравено. Нещо повече, самият Борисов съвсем не се изрича по интернационалните въпроси, с изключение на да се хвали на фона на общото интернационално състояние. Сврял се е в себе си, а
България като че ли се е изтрила от европейската карта
Добре че му подаде ръка съветският опозиционер Алексей Навални, поради който наруши мълчанието си и се включи през Facebook към общия интернационален ропот против неговото арестуване, тъй като ставаше неловко да мълчи.
" В днешния либерален свят е извънредно значимо да не бъде заглушаван гласът на опозицията ", написа той на 18 януари в обществената мрежа, въпреки че непрекъснато излъчва сигнали какъв брой ненавижда да го подлагат на критика. Само ден преди този момент се разгневи на имитация на президента Румен Радев за метода, по който харчи държавните пари, и му отвърна от град Лъки: " Той споделя, харчат се ужасно доста пари от бюджета. Да каже – Борисов, неотложно стой тези 106 млн. на месец, които давате на пенсионерите. Спри 15-процентното нарастване на заплатите на служителите на реда и пожарникарите! Спри двойното нарастване на заплатите на учителите! Спри парите на кметовете! ” И след това мина на автомагистралите. За по-голяма меродавност се съпостави с останалия свят: " Виждате другите страни в какви тежки условия са, локдаун (...) А в България с майсторско ръководство сега на бизнеса му е по-трудно, само че работи. Така че идващия път да каже какво да спра и ще спра. Казва и ги стопираме, да забележим! ", рече Борисов.
Наистина ли ще спре, в случай че му кажат?
Ето една концепция: " Спри да пълниш чекмеджето! " Същото, поради което задграничните ръководители започнаха да го отбягват като заразноболен. Няколко огромни европейски издания му отделиха внимание през последните месеци на 2020 година и от този момент другите страни му хлопнаха вратите и прозорците си. Капак на всичко бе очеркът, който му направи авторитетното френско списание " Поан " на 18 декември. След като го определи като " европейски каубой " и разказа прословутото шкафче в спалнята му, стигна до извода: „ Такава корупционна спекулация с нощни шкафчета и револвери би могла да се случи в някоя африканска или централноазиатска страна. Но се е разиграла в една от 27-те страни в Европейски Съюз. " Упрекът на " Поан " бе основно към европейските ръководители: „ Макар и заседнал до уши в една дузина корупционни кавги, българският министър-председател продължава да е одобряван и търпян от Брюксел “.
Нямало по какъв начин, трябвало да го търпят, тъй като България продължава да членува в Европейски Съюз, а той продължава да й е министър председател. Но нищо не ги задължава да търсят непосредственост с него, а още по-малко да му се радват. Така и постъпиха. Сега би било необичайно, в случай че някой каже, че се вслушва в негово мнение или че се възползва от негов съвет. Аферата с къщата в Барселона, чието следствие още е захлупено от следствена загадка, послужи единствено като първи публичен сигнал, че този човек би трябвало да бъде избягван. Не че другите държавници са били лишени от очи и уши да разберат по-рано какво съставлява, само че публичността, за разлика от поверителната информация, отправи предизвикателство и към тяхното държание.
След такива разобличения на дневна светлина Борисов е жертван да дърпа зад себе си прословутото чекмедже където и да се появи. То дрънчи подире му и се подиграва на нескопосаните старания на прокуратурата да го заглуши. Ако пробва да стане президент, както някои допускат, може страната да спре да получава и честитки за националния си празник.
Резолюцията не е законодателен акт и задача на Еврокомисията е да го формулира и внесе за утвърждение назад в Екологичен потенциал и Съвета на Европейски Съюз. Това е дълга процедура, само че към този момент има европеец, който се употребява от новото трудово право. От месеци българският премиер Бойко Борисов се е изключил от интернационалния живот и може да бъде забелязан основно по села и паланки, яхнал обичания си джип и търсещ доверчиви хора, с които да се снима. Два пъти го каниха в Европейския парламент и
два пъти се укри
(заедно с основния прокурор Иван Гешев). Няма го оня огромен европейски политик, който по личните му думи другите са слушали деликатно и са го подкрепяли. Няма го и балканския лидер, който прокарваше магистрала за влизане в ЕС на прилежащите страни. Няма го държавника, който поддържаше интензивни контакти с другите " сътрудници ". Няма го даже партийния активист, който одобряваха ласкаво в политическото семейство на Европейската национална партия. Ако към момента се вижда нейде негово наличие, се дължи на непокътнатото по протокол място на България на интернационалните срещи.
Физическото разграничаване поради пандемията от COVID-19 дава отчасти пояснение за изолацията му. Международните пътувания съвсем са спрели, само че интернационалният живот не стопира. Правителствените ръководители не престават да поддържат връзка между тях не по-малко интензивно, въпреки и виртуално. Само че не се чува да търсят за нещо нашия министър председател, нито пък, че той ги търси. " Изключително сполучливото " българско председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година, за което се твърдеше, че другите дълго са говорели и са давали за образец, в този момент е забравено. Нещо повече, самият Борисов съвсем не се изрича по интернационалните въпроси, с изключение на да се хвали на фона на общото интернационално състояние. Сврял се е в себе си, а
България като че ли се е изтрила от европейската карта
Добре че му подаде ръка съветският опозиционер Алексей Навални, поради който наруши мълчанието си и се включи през Facebook към общия интернационален ропот против неговото арестуване, тъй като ставаше неловко да мълчи.
" В днешния либерален свят е извънредно значимо да не бъде заглушаван гласът на опозицията ", написа той на 18 януари в обществената мрежа, въпреки че непрекъснато излъчва сигнали какъв брой ненавижда да го подлагат на критика. Само ден преди този момент се разгневи на имитация на президента Румен Радев за метода, по който харчи държавните пари, и му отвърна от град Лъки: " Той споделя, харчат се ужасно доста пари от бюджета. Да каже – Борисов, неотложно стой тези 106 млн. на месец, които давате на пенсионерите. Спри 15-процентното нарастване на заплатите на служителите на реда и пожарникарите! Спри двойното нарастване на заплатите на учителите! Спри парите на кметовете! ” И след това мина на автомагистралите. За по-голяма меродавност се съпостави с останалия свят: " Виждате другите страни в какви тежки условия са, локдаун (...) А в България с майсторско ръководство сега на бизнеса му е по-трудно, само че работи. Така че идващия път да каже какво да спра и ще спра. Казва и ги стопираме, да забележим! ", рече Борисов.
Наистина ли ще спре, в случай че му кажат?
Ето една концепция: " Спри да пълниш чекмеджето! " Същото, поради което задграничните ръководители започнаха да го отбягват като заразноболен. Няколко огромни европейски издания му отделиха внимание през последните месеци на 2020 година и от този момент другите страни му хлопнаха вратите и прозорците си. Капак на всичко бе очеркът, който му направи авторитетното френско списание " Поан " на 18 декември. След като го определи като " европейски каубой " и разказа прословутото шкафче в спалнята му, стигна до извода: „ Такава корупционна спекулация с нощни шкафчета и револвери би могла да се случи в някоя африканска или централноазиатска страна. Но се е разиграла в една от 27-те страни в Европейски Съюз. " Упрекът на " Поан " бе основно към европейските ръководители: „ Макар и заседнал до уши в една дузина корупционни кавги, българският министър-председател продължава да е одобряван и търпян от Брюксел “.
Нямало по какъв начин, трябвало да го търпят, тъй като България продължава да членува в Европейски Съюз, а той продължава да й е министър председател. Но нищо не ги задължава да търсят непосредственост с него, а още по-малко да му се радват. Така и постъпиха. Сега би било необичайно, в случай че някой каже, че се вслушва в негово мнение или че се възползва от негов съвет. Аферата с къщата в Барселона, чието следствие още е захлупено от следствена загадка, послужи единствено като първи публичен сигнал, че този човек би трябвало да бъде избягван. Не че другите държавници са били лишени от очи и уши да разберат по-рано какво съставлява, само че публичността, за разлика от поверителната информация, отправи предизвикателство и към тяхното държание.
След такива разобличения на дневна светлина Борисов е жертван да дърпа зад себе си прословутото чекмедже където и да се появи. То дрънчи подире му и се подиграва на нескопосаните старания на прокуратурата да го заглуши. Ако пробва да стане президент, както някои допускат, може страната да спре да получава и честитки за националния си празник.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ